Руска салата           Няма по-цветно, по пъстро произведение на кулинарното изкуство от руската салата! Само затворете очи и си представете какво изобилие от багри крие тя. Изумрудено-зелените грахчета, рубинено-червените морковчета, златно-жълтите картофчета. Ами тъмните кисели краставички- как добре си подхождат с розовите парченца шунка. И всичко това обвито, объркано, завихрено в любовен танц с бледожълта майонеза! Просто примирам! А когато взема препечена филийка и гребна с вилицата си от тази божествена храна, букета от вкусове направо ме замайва. Особено ако съм си я направил сам. С лимонов сок и ма-а-алко горчица за вкус. Слагам и ситни кубчета кисела ябълка. Тя хруска в устата ми, заедно с граха и копъра, премята се с шунката и морковчетата, подхлъзва се с майонезата надолу към стомаха ми, за да го изпълни с блаженство. Затова- поклон пред безименният гений, замислил, проектирал и реализирал това грандиозно постижение на човечеството и някъде в средата на седемнайсти век произвел първото пробно количество от руска салата. Между другото в Русия я наричат “французкая” салата. Във Франция и викат “белгийска” салата. В Белгия й казват “австрийска” салата. Защо така? Защо всяка нация прехвърля създаването й на някоя друга? Явно всички предпочитат да ядят, но не и да поемат отговорността за създаването на подобен ароматов, вкусов и цветови хаос! Затова предлагам да обявим руската салата за българска! Няма да е първата бъркотия, която сме направили.

обожавам я-да си я приготвям и да си я хапвам-с една малка водка е убийствена..
това за киселата ябълка обезателно ще го пробвам-никога не е късно човек да
научи нещо ново-хареса ми това да я патентоваме наред с нашата шопска и турското
кьопоолу-великолепната тройка