Студена ютия           В България се отглеждат около 10 000 декара ръж. Зърното от тях би стигнало за да се произведат ръжени хлебчета, които в национален мащаб ще изядем за два-три дни. А фурни и магазини ежедневно бъкат от такъв хляб. Мислите, че се внася ръж? Да бе! Смесват и боядисват разни брашна и ние с кеф си купуваме разнообразни видове “ръжен” хляб. Точно такова хлебче си купих днес. Топло. После взех два турски домата. На сиренето, което купих пишеше, че е от краве мляко. Ама прясно ли, сухо ли, индонезийско ли не разбрах. Олиото, въпреки че пишеше 100 процента слънчогледово беше поразително бистро. Внос от Унгария.         Нарязах доматите, натроших сиренцето върху им, полях с малко олио и хубаво разбърках. Отрязах си хляб и започнах да се храня. Нямаше изненада във вкуса на цялата тази прелест. Като дете един път близах студената ютия и се изненадах как поразително онзи спомен приличаше на днешната ми храна. Поразрових с вилицата, хапнах още малко и после внимателно изхвърлих всичко в тоалетната. На връщане минах покрай огледалото и се видях с празната мазна купа в ръце. Егати нещастника!

сами да си произвеждаме. Представяш ли си по балконите надничат разлистили се домати, чушки и пъпеши.
Мойта е лесна, избягах от града и наистина имам градина. И отглеждам домати. Вече съм склонна да ги определя към групата на плодовете, защото стават захарни. И вкусни.
Благодаря за иронията и усмивката :)))))))))))))))))))
Валя

Браво!Страхотно написано!Вярно, че като дете и аз съм близала студена ютия.Наистина същия вкус!Не зная- ако и сложим подправчици(на ютията)-солчица, чубричка, магданоз,ще си докараме универсална манджа.А и организмът ни няма да страда от липса на желязо:)))))

и на мен припомни вкуса на студена ютия